ПРАВИЛО ДВЕ – ИГРИЩЕ И СЪОРЪЖЕНИЯ

Член 2.  ИГРИЩЕ

2.1  Игрално поле

Игрището  представлява равна,   твърда  плоскост,  свободна   от  всякакви препятствия, с размери от двадесет и осем (28) метра дължина и петнадесет (15) метра ширина, измерени от вътрешната страна на граничните линии.

2.2  Линии

Всички   линии   трябва  да   бъдат  начертани   в   един   и   същи  цвят  (за предпочитане–бял), широки пет (5) сантиметра и ясно видими.

2.2.1  Гранични линии

Игралното поле е очертано с граничните линии, състоящи се от крайни линии (по късите страни) и странични линии (по дългите страни). Тези линии не са част от игрището.

Всяко външно препятствие, включително и седящите на отборната скамейка, трябва да отстои най-малко на два (2) метра от игралното поле.

2.2.2   Средна линия, среден кръг и полукръгове

Всяка зона се ограничава от една линия, която е продължение на крайната линия и дълга не по-малко от два (2) метра и от друга линия, също дълга не по-малко от два (2) метра, перпендикулярна на страничната линия и очертана на разстояние пет (5) м. от вътрешната страна на средната линия.

В зоната  на  отборната  скамейка  трябва  да  са  налице  четиринадест  (14) седящи места   за   треньорите,   помощник-треньорите,   заместниците   и придружителите на отбора. Всякакви други лица трябва да се намират най- малко на два (2) м. зад отборната скамейка.

Член 3.  СЪОРЪЖЕНИЯ

Изисква се следното оборудване на баскетболното игрище:

•  Баскетболни конструкции, състоящи се от:
• -     Табла

• -     Кошове, включващи обръчи (оразмерени за динамичен товар) и мрежички
• -     Подпорни     конструкции     за     таблата,    включително     и обезопасяването (тапицировката)

• Баскетболни топки
• Официален часовник за играта
• Информационно табло
• Уред за двадесет и четири секунди
• Хронометър или друг подходящ (видим за всички) уред (не часовника за игра) за        измерване на едноминутните прекъсвания
• Два (2) отделни и подчертано различни сигнала с много силен звук
• Официален протокол на срещата
• Табелки за нарушенията на състезателите
• Сигнални показатели за отборните нарушения
• Индикаторна стрелка за алтернативно притежание на топката
• Игрална подова настилка
• Игрално поле
• Подходящо осветление

За по-детайлно описание на съоръженията, виж приложението “Баскетболни съоръжения”.

4.3.2  Всеки член на отбора трябва да носи отпред и отзад на фланелката си номера, които  трябва да бъдат плътни и в едноцветен наситен тон, контрастиращ с цвета на фланелката.

Номерата трябва да бъдат ясно видими и:

• Тези на гърба трябва да са високи най-малко двадесет (20) см.
• Тези на гърдите трябва да са високи най-малко десет (10) см.
• Номерата трябва да са с ширина най-малко два (2) см.
• Отборите могат да ползват номера от четири (4) до петнадесет (15).

Разрешава се на националните федерации да одобряват за вътрешните си  състезания всякакви номера, състоящи се максимално от две (2) цифри.

• Състезателите от един отбор не могат да носят повтарящи се номера.
• Всяка реклама върху униформата или лого трябва да са на разстояние не по-малко от пет (5) см. от номерата.

4.3.3   Отборите трябва да имат най-малко два комплекта униформи (екипи), като:

• Отборът, поставен на първо място в програмата (отборът-домакин) носи фланелки в светъл цвят (за предпочитане – бели).
• Отборът, поставен на второ място в програмата (отборът-гост) носи
• фланелки в тъмен цвят.
• Все  пак,  ако  двата  отбора  се  споразумеят,  те  могат  да  разменят цветовете на фланелките си.

4.4   Друго оборудване

4.4.1  Всички елементи от екипировката на състезателите трябва да са присъщи на баскетболната игра. Всяко приспособление, което е проектирано с цел да се увеличи ръста на състезателя, неговия досег и въобще всичко, кото му дава неспортсменско предимство, не трябва да бъде разрешавано.

4.4.2  Състезателите не трябва да носят екипировка (предмети), които биха могли да наранят други състезатели.

      Не са разрешени следните предмети:

• Предпазители  (протектори)  за  пръст,  китка,  ръка,  лакът  или предмишница, също гипсови отливки или скоби (шини) от кожа, пластична материя, мека пластична материя, метал или от какъвто и да е друг твърд материал, дори и ако е обвит с мека тапицировка
• Предмети, които могат да причинят порязване или охлузване (ноктите на ръцете трябва да бъдат плътно изрязани)
• Накити за глава, гребени в косата или бижута

      Разрешени са следните предмети:

• Предпазители (протектори) за рамото, мишницата, бедрото или подбедрицата, но при положение, че материалът е тапициран така, че да не може да нарани други състезатели
• Наколенки, при положение, ча са с подходящо покритие
• Протектор за счупен нос, дори и ако е от твърд материал
• Очила, стига да са такива, че да не създават опасност за другите състезатели
• Ленти за глава, не по-широки от пет (5) см., изработени от едноцветна неохлузваща материя, гъвкав пластичен материал или ластична материя

4.4.3  Всяка друга екипировка, неспомената в този член, трябва да бъде одобрена от

Техническата комисия на ФИБА.

Член 5.  СЪСТЕЗАТЕЛИ: НАРАНЯВАНЕ

5.1   В случай на нараняване на състезател(и), съдиите могат да прекъснат играта.

5.2   Ако се случи нараняване, когато  топката е  “жива”, съдиите  трябва да се въздържат да дават сигнал със свирката, докато отборът във владение на топката  стреля към коша, изгуби контрол над топката, задържи топката от игра или топката стане „мъртва”. Когато обаче е необходимо да се предпази наранен състезател, съдиите могат да прекъснат играта незабавно.

5.3   Ако нараненият състезател не е в състояние да продължи да играе незабавно (приблизително 15 секунди) или ако е получил външна помощ, той трябва да бъде сменен, освен ако отборът му трябва да продължи да играе с по-малко от пет (5) състезатели на игралното поле.

5.4  Треньори, помощник-треньори и придружители на отборите могат да  влязат в игрището с разрешение на един от съдиите, за да окажат помощ на наранения състезател, преди той да бъде сменен.

5.5  Разрешава се на лекар да влезе в игрището без разрешение на съдията, ако по негова  преценка нараненият състезател се нуждае от незабавна медицинска помощ.

5.6  Всеки състезател, който кърви или има открита рана, трябва да бъде заменен с друг  състезател. Състезателят може да се завърне в игрището, само когато кървенето е  спряно  и  пострадалата  част или  открита рана  са  напълно  и сигурно превързани.

Ако обаче наранен състезател или състезател, който кърви или има открита рана,  се  възстанови по време на едноминутно прекъсване, взето от един от отборите в  същия период на спряно време, то същият състезател може да продължи да играе.

5.7   Състезатели, които са представени от треньора, за да започнат срещата, могат да бъдат заменени в случай на нараняване. В този случай, на противниковия отбор се разрешава да замени, ако желае, същият брой състезатели.

Член 6.   КАПИТАН: ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

6.1  Капитанът (КАП) е състезател, определен от треньора да представлява своя отбор  на  игрището.  Той  може  да  се  свързва  със  съдиите,  за  да  получи необходими  пояснения, но при условие, че извърши това по учтив начин и само, когато топката е “мъртва” и времето за игря спряно.

6.2  В края на срещата капитанът трябва незабавно да уведоми старши-съдията, че неговият отбор контестира резултата от срещата, като се подпише на мястото в  официалния протокол, отбелязано като “Подпис на капитана в случай на контестация”.

Член 7.   ТРЕНЬОРИ: ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

7.1  Най-малко двадесет (20) минути преди определеното време за започване на срещата,  всеки  треньор  или  негов  представител,  трябва  да  представи  на секретаря списък с имената и номерата на членовете на отбора, които имат право да участват в играта, както и името на капитана на отбора, на треньора и  помощник-треньора. Всички членове на отбора, чиито имена фигурират в протокола  на  срещата,  имат  право  да  вземат участие  в  играта,  дори  ако пристигнат след началото на срещата.

7.2   Най-малко десет (10) минути преди срещата, треньорите трябва да потвърдят съгласието си с вписаните в протокола имена и номера на техните състезатели и  имената  на  треньорите,  като  се  подпишат  в  протокола  на  срещата.  По същото време те трябва да посочат петте състезатели от техния отбор, които ще започнат срещата. Пръв трябва да представи тази информация треньорът на отбор ‘А’.

7.3  Треньорите и помощник-треньорите, (както и заместниците и придружителите на отбора), са единствените лица, на които се разрешава да останат в зоната на   отборната  скамейка,  освен  при  наличие  на  други  разпореждания  в настоящите правила.

7.4   По време на срещата треньорът и помощник-треньорът могат да се обръщат към  секретарския апарат, за да получат статистическа информация, но само когато топката за игра е “мъртва” и времето за игра спряно.

7.5   Единствено на треньора се разрешава да стои прав по време на срещата. Той може  да  се обръща гласно към своите състезатели при положение, че не напуска зоната на отборната скамейка.

7.6  Ако е налице помощник-треньор, то името му трябва да се впише в протокола на срещата преди започването й (подписът му не е необходим). Той трябва да поеме  всички права и задължения на треньора, ако поради каквато и да е причина, последният не е в състояние да ги изпълнява.

7.7  Когато  капитанът  напуска  играта,  треньорът  трябва  да  уведоми  един  от съдиите  за номера на състезателя, който ще го замества като капитан на игрището.

7.8   Капитанът може да действа и като треньор, ако не е налице треньор или той не е в  състояние да изпълнява задълженията си и няма помощник-треньор, вписан  в   протокола  (или  последният  не  е  в  състояние  да  изпълнява задълженията си). Ако на капитана се наложи да напусне игрището, той може да продължи да действа като треньор. Ако обаче напускането му се дължи на дисквалифициращо  нарушение   или  ако  поради  нараняване  той  не  е  в състояние да действа като треньор, то  неговия заместник като капитан има право да го замести и като треньор.

7.9  Треньорът определя състезателя, който ще изпълни наказателни удари при всички случаи, когато изпълнителят на наказателните удари не се определя от правилата.

ПРАВИЛО ЧЕТИРИ – РЕД НА ИГРАТА

Член 8.   ВРЕМЕТРАЕНЕ НА ИГРАТА, РАВЕН РЕЗУЛТАТ И ПРОДЪЛЖЕНИЯ

8.1    Играта се състои от четири (4) периода по десет (10) минути всеки.

8.2   Между първия и втория периоди (първо полувреме), между третия и четвъртия периоди (второ полувреме), както и преди всяко продължение, има интервали в играта от по две (2) минути.

8.3   Почивката между полувремената е петнадесет (15) минути.

8.4   Интервал в играта се счита и периода от двадесет (20) минути преди началото на срещата.

8.5   Интервал в играта започва:

• Двадесет (20) минути преди началото на срещата.
• Когато прозвучи сигналът за край на игралното време за даден период.

8.6  Интервал в играта завършва:

• В началото на първия период, когато топката е редовно отплесната от един  от  скачащите състезатели по време на изпълнението на спорна топка.
• В началото на всички останали периоди, когато топката докосне или е редовно докосната от състезател в игрището при вкарването й в игра отвън.

8.7  Ако резултатът е равен след завършване на игралното време на четвъртия период,  следват  толкова  продължения  от  по  пет  (5)  минути,  колкото  са необходими, за да се наруши равенството.

8.8   Ако е отсъдено нарушение, когато прозвучи сигналът за край на игралното време  на  даден период, или непосредствено преди това, всички евентуални наказателни удари се изпълняват след края на игралното време.

8.9   Ако, като резултат от изпълнението на тези наказателни удари се налага изиграването на продължение, то всички нарушения, отсъдени след края на игралното време, се считат като извършени по време на интервал в играта и наказателният удар(и) се изпълняват преди началото на продължението.

Член 9.   НАЧАЛО И КРАЙ НА ПЕРИОД ИЛИ СРЕЩА

9.1  Първият период започва, когато при изпълнението на спорната топка, топката е редовно отплесната от един от скачащите състезатели.

9.2  Всички останали периоди започват, когато топката докосне или е редовно докосната от състезател в игрището при вкарването й в игра отвън.

9.3  Срещата не може да започне, ако един отбор не е на терена с петима (5) състезатели, готови за игра.

9.4   За всички срещи, отборът, поставен на първо място в програмата (отборът- домакин), има право на отборна скамейка и собствен кош от лявата страна на секретарската  маса  с  поглед  към  игрището.  Ако  обаче  двата  отбора  се споразумеят, те могат да сменят отборните си скамейки и/или кошовете си.

9.5   Преди  първия  и  третия  периоди,  отборите  имат  право  да  загряват  в половината на игрището, където се намира противниковия кош.

9.6  За второто полувреме, отборите сменят кошовете си.

9.7  По време на всички продължения, отборите продължават да атакуват същите кошове, както през четвъртия период.

9.8  Период, продължение или цялата среща завършват, когато прозвучи сигналът на часовника за игра за край на игралното време.

Член 10.   СТАТУТ НА ТОПКАТА

10.1  Топката бива “жива” или “мъртва”.

10.2  Топката става жива, когато:

• По време на спорна топка, е отплесната редовно от един от скачащите състезатели.
• При изпълнение на наказателен удар, топката е на разположение на изпълнителя.
• При  вкарване  на  топката  в  игра  отвън,  тя  е  на  разположение  на състезателя, който ще я вкара в игра.

10.3  Топката става мъртва, когато:

• Е постигнат кош от игра или сполучлив наказателен удар.
• Съдия даде сигнал със свирката си, когато топката е “жива”.
• Е видно, че топката няма да влезе в коша по време на изпълнение на наказателен удар, когато той трябва да бъде последван от:
• -     Друг наказателен удар(и).
• -     Друго    следващо    наказание    (наказателен   удар(и)    и/или притежание на топката за вкарване в игра отвън).
• Прозвучи сигналът на часовника за игра за край на игралното време на всеки период.
• Прозвучи сигналът на уреда за двадесет и четири секунди, когато един отбор е в притежание на топката.
• Топката, която е във въздуха след стрелба в коша от игра, е докосната от кой да е състезател, след като:
• -     Прозвучи съдийски сигнал.
• -     Е прозвучал сигналът на часовника за игра за край на игралното време на периода.
• -    Е прозвучал сигналът на уреда за двадесет и четири секунди.

10.4  Топката не става мъртва и ако има отбелязани точки, те се зачитат, когато:

§       Топката се намира във въздуха след стрелба в коша от игра и:

• Прозвучи съдийски сигнал.
• Е прозвучал сигналът на часовника за игра за край на игралното време на периода.
• Е прозвучал сигналът на уреда за двадесет и четири секунди.

§       Топката се намира във въздуха след изпълнение на наказателен удар, когато  прозвучи съдийски сигнал за каквото и да е нарушение на правилата, освен ако то е извършено от изпълнителя на наказателния удар.

§       Състезател  извърши   нарушение   срещу  кой   да   е   противников състезател,  докато  топката  все  още  е  притежание  на  противник, който в момента е в положение на стрелба в коша от игра и който завършва стрелбата  си  с  едно  непрекъснато движение,  започнало преди отсъждането на нарушението.

Този принцип  е неприложим, и ако има отбелязан кош, той не се зачита, ако след   съдийския  сигнал  състезателят  извърши  съвсем  ново  движение  за стрелба в коша.

Този принцип е неприложим, и ако има отбелязан кош, той не се зачита, ако по време на продължителното движение за стрелба в коша, прозвучи сигналът на часовника за край на игралното време на периода или на уреда за двадесет и четири секунди.

Член 11.  МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА СЪСТЕЗАТЕЛ И СЪДИЯ

11.1    Местоположението на състезател се определя от това къде той допира пода.

Когато е във въздуха след скок, той запазва същия статут, който е имал при последния му допир с пода по отношение на граничните линии, средната линия, линията на зоната на трите точки, наказателната линия или граничните линии на ограничителното поле.

11.2   Ако състезател, който е отскочил от предното поле на отбора си, установи ново  отборно владение на топката докато все още е във въздуха, неговото местоположение, свързано със задното или предното поле на отбора, не е още определено докато той не се приземи на пода.

11.3   Местоположението на съдия се определя по същия начин, както това на състезателя. Когато топката докосне съдията, това е равносилно на докосване на пода, където той се е намирал.

Член 12.   СПОРНА ТОПКА И АЛТЕРНАТИВНО ПРИТЕЖАНИЕ НА ТОПКАТА

12.1  Дефиниция

12.1.1 Спорна топка е това игрово положение, когато съдията в началото на първия период, подхвърля   топката  в   средния   кръг   между  кои   да   са   двама противникови състезатели.

12.1.2   Игрово   положение  задържана   топка   има,  когато  двама  или   повече състезатели от двата отбора са поставили здраво едната или двете си ръце върху топката, така че никой от тях да не може да я овладее без употреба на непозволена грубост.

12.2   Процедура

12.2.1   Всеки от скачащите състезатели застава с двата си крака вътре в половината от средния кръг, която е по-близо до собствения кош, като единият му крак трябва да е по-близо до средната линия на кръга.

12.2.2   Съиграчи  не  могат  да  заемат  съседни  места  около  кръга,  ако  някой противников състезател пожелае да заеме някое от тези места.

12.2.3   Съдията    подхвърля   топката   нагоре    (вертикално)    между   скачащите състезатели, на височина, по-голяма от тази, до която кой да е от двамата може да достигне, скачайки.

12.2.4  Топката трябва да бъде отплесната с ръка или ръце от единия или от двамата скачащи състезатели, след като е достигнала най-високата си точка.

12.2.5  Никой  от  скачащите  състезатели  не  може  да  напусне  мястото  си,  докато топката не е редовно отплесната.

12.2.6  Никой от скачащите състезатели не може да хване топката или да я отплесне повече   от  два  пъти,  преди  тя  да  е  докоснала  някой  от  нескачащите състезатели или пода.

12.2.7  Ако  топката  не  бъде  отплесната  от  поне  един  от  скачащите  състезатели,

съдията подновява изпълнението на спорната топка.

12.2.8  Никой от нескачащите състезатели не може да изнася част от тялото си върху или над граничната линия на кръга (въздушния цилиндър), преди топката да бъде отплесната.

Неспазването на някое от изискванията на чл. 12.2.1, 12.2.4, 12.2.5, 12.2.6 или 12.2.8 се счита за грешка.

12.3  Положение на спорна топка

Игрово положение “спорна топка” е налице, когато:

• Е отсъдена “задържана топка”.
• Топката излиза извън игрището и съдиите не са сигурни или пък са на противни становища кой от състезателите последен е докоснал топката в игрището.
• Е отсъдена грешка на състезатели от двата отбора след изпълнение на несполучлив последен или единствен наказателен удар.
• “Жива”  топка   заседне   между  обръча   и   таблото  (освен   между последователни наказателни удари).
• Топката  стане  “мъртва”,  когато  не  е  в  притежание  или  не  е  била присъдена на никой отбор.
• След  взаимното  унищожаване  на  еднакви  санкции  за  нарушения, отсъдени  срещу  двата  отбора  се  окаже,  че  не  са  останали  други наказания за администриране и топката не е била в притежание, нито е била  присъдена на някой от отборите преди първото нарушение или грешка.
• Започват всички периоди на игра без първия период.

12.4   Алтернативно притежание

12.4.1  Алтернативното  притежание  е  метод,  който  прави  топката  “жива”  чрез вкарването й в игра отвън, вместо чрез изпълнение на спорна топка.

12.4.2 При всички положения на спорна топка, отборите алтернативно получават правото да вкарат топката в игра отвън, от точка, най-близо до мястото на спорната топка.

12.4.3 Отборът, който не овладее “живата” топка след изпълнението на спорната топка   в          началото       на   първия   период,   получава   правото   на   първото алтернативно притежание на топката за вкарване в игра отвън.

12.4.4  Отборът, получил право на алтернативно притежание на топката в края на всеки  период, ще вкара топката в игра в началото на следващия период от продължението на средната линия, срещу секретарската маса.

12.4.5 Алтернативното притежание на топката:

• Започва, когато топката е на разположение на състезателя, който ще я вкара в игра отвън.
• Завършва, когато:

- Топката докосне или е редовно докосната от състезател в игрището.

- Отборът, вкарващ топката в игра отвън, извърши грешка, свързана с това действие.

-  “Жива” топка заседне между обръча и таблото при вкарването й в игра отвън.

12.4.6 Отборът с право на алтернативно притежание на топката за вкарването й в игра  отвън, се определя от посоката на индикаторната стрелка, сочеща към противниковия  кош.  Посоката  на  стрелката  се  сменя  незабавно,  когато вкарването на топката в игра отвън е завършено.

12.4.7  Ако отборът, вкарващ алтернативно топката в игра отвън, извърши грешка, свързана с това действие, то той губи правото си на алтернативно притежание на   топката. Посоката на индикаторната стрелка   се   сменя   незабавно, показваща  че  на  противниковия  отбор  се  дава  правото  на  алтернативно притежание на топката при следващото положение на спорна топка. Играта се подновява,  като  топката  се  връчва на  противников  състезател  на  отбора, извършил грешката, за да я вкара в игра отвън, както след обикновена грешка (т.е. не чрез алтернативно притежание на топката).

12.4.8  Нарушение, извършено от един отбор:

• Преди началото на всеки период, с изключение на първия период, или
• По време на вкарване на топката в игра отвън по алтернативния метод, не причинава загуба на алтернативното притежание на топката от отбора, вкарващ я в игра.

Ако подобно нарушение е извършено по време на вкарването на топката в игра отвън в началото на период, след като топката е връчена на състезателя, но преди да е докоснала състезател в игрището, то се счита, че нарушението е извършено в игрално време и се наказва съответно правилата.

Член 13.   КАК СЕ ИГРАЕ С ТОПКАТА

13.1   Дефиниция

13.1.1  По време на играта с топката се играе само с ръка или ръце, като тя може да бъде подавана, хвърляна, отплесвана, търкаляна или дриблирана в която и да е посока, при спазване на ограниченията, изложени в настоящите правила.

13.2  Правило

Да се тича с топката, тя да се рита или спира с коя да е част от крака

преднамерено или да се удря с юмрук, се счита за грешка.

Обаче, случайно съприкосновение или докосване на топката с коя да е част от крака, не се счита за грешка.

Неспазването  на  някое  от  изискванията  на  чл.  13.2  се  счита  за грешка.

Член 14.   ВЛАДЕНИЕ НА ТОПКАТА

14.1    Отборното владение на топката започва, когато тя се владее от състезател от този отбор, който държи или дриблира с “жива” топка или пък когато тя е на негово разположение.

14.2   Отборното владение на топката продължава, когато:

• Състезател от същия отбор владее “жива” топка.
• Топката се подава между съотборници.

14.3    Отборното владение на топката завършва, когато:

• Противниковият отбор овладее топката.
• Топката стане “мъртва”.
• Топката е напуснала ръката (ръцете) на състезателя след стрелба в коша от игра или при изпълнение на наказателен удар.

Член 15.   СЪСТЕЗАТЕЛ В ПОЛОЖЕНИЕ НА СТРЕЛБА

15.1    Стрелба в коша от игра или по време на изпълнение на наказателен удар е налице, когато топката се държи в ръката (ръцете) на състезателя и след това се хвърля във въздуха по посока на противниковия кош.

Отплесване е налице, когато посредством удряне на топката с ръка (ръце),

тя се отправя към противниковия кош.

Забиване е  налице,  когато  топката  е  вкарана  със  сила  отгоре  надолу  в противниковия кош с една или две ръце.

Отплесването и забиването се считат също за стрелба в коша от игра.

15.2    Стрелбата в коша:

• Започва,  когато  състезателят  започне  продължителното  движение, което  обикновено  предшества  хвърлянето  на  топката  и  когато,  по преценка на  съдиите, е започнал опит за отбелязване на кош чрез хвърляне, отплесване или забиване на топката в противниковия кош.
• Завършва,  когато  топката  напусне  ръката  (ръцете)  на  стрелящия състезател, а ако той се намира във въздуха, когато и двата му крака са приземени.

При това ръката (ръцете) на стрелящия състезател може да са задържани от противник, така че той не може да отбележи кош, макар да е считан от съдиите в положение на стрелба. В този случай не е необходимо топката да е напуснала ръката или ръцете на стрелящия състезател, за да се счита, че той е в положение на стрелба.

Няма връзка между броя на направените позволени крачки и положението на стрелба в коша.

15.3    Продължителното движение при стрелбата в коша:

• Започва след като топката се задържи в ръката (ръцете) на състезателя и той е започнал движението за стрелба, обикновено отдолу нагоре.
• Може  да  включи  движение  на  ръката  (ръцете)  и/или  тялото  на състезателя, използвани от него при стрелба в коша.
• Завършва, когато топката напусне ръката (ръцете) на състезателя или е направено съвършено ново движение за стрелба в коша.

част 2